Стенлей
Произход и пазпостранение. Получен е чрез кръстосването на Ажанска х
Гранд Дък в Нюйоркската земеделска опитна станция Geneva, САЩ, през 1910
г. Ъ нас е внесен през 1961 г. и има голямо разпостранение.
Агробиологична
и екологична характеристика. Дървото е умеренорастящо. Короната е
обреатно пирамидална, рядка. Водачът рано отслабва и губи надмощието си.
Скелетните клони излизат под ъгъл около 45 грдуса, гарнирани са нагъсто
с майски бокетчета. Пробудимостта на пъпките е добра, а разклоняемоста -
слаба. Цъфтежът е средно ран. Сортът е добър обрашител, самофертилен.
Рано встъпва в бързо нарастващо плододаване. Родовитостта е голяма и
редовна. Толерантен е на шарка, слабо се напада от червени петна и
средно от ръжда. Силно чувствителен е на ранно и късно кафяво гниене.
Задоволително устойчив е на суша и незадоволително - на зимни и повратни
студове.