Стенлей
   Произход и пазпостранение. Получен е чрез кръстосването на Ажанска х 
Гранд Дък в Нюйоркската земеделска опитна станция Geneva, САЩ, през 1910
 г. Ъ нас е внесен през 1961 г. и има голямо разпостранение.
   Агробиологична
 и екологична характеристика. Дървото е умеренорастящо. Короната е 
обреатно пирамидална, рядка. Водачът рано отслабва и губи надмощието си.
 Скелетните клони излизат под ъгъл около 45 грдуса, гарнирани са нагъсто
 с майски бокетчета. Пробудимостта на пъпките е добра, а разклоняемоста -
 слаба. Цъфтежът е средно ран. Сортът е добър обрашител, самофертилен. 
Рано встъпва в бързо нарастващо плододаване. Родовитостта е голяма и 
редовна. Толерантен е на шарка, слабо се напада от червени петна и 
средно от ръжда. Силно чувствителен е на ранно и късно кафяво гниене. 
Задоволително устойчив е на суша и незадоволително - на зимни и повратни
 студове.