Стенлей

   Произход и пазпостранение. Получен е чрез кръстосването на Ажанска х Гранд Дък в Нюйоркската земеделска опитна станция Geneva, САЩ, през 1910 г. Ъ нас е внесен през 1961 г. и има голямо разпостранение.
   Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е умеренорастящо. Короната е обреатно пирамидална, рядка. Водачът рано отслабва и губи надмощието си. Скелетните клони излизат под ъгъл около 45 грдуса, гарнирани са нагъсто с майски бокетчета. Пробудимостта на пъпките е добра, а разклоняемоста - слаба. Цъфтежът е средно ран. Сортът е добър обрашител, самофертилен. Рано встъпва в бързо нарастващо плододаване. Родовитостта е голяма и редовна. Толерантен е на шарка, слабо се напада от червени петна и средно от ръжда. Силно чувствителен е на ранно и късно кафяво гниене. Задоволително устойчив е на суша и незадоволително - на зимни и повратни студове.

Ключови думи

Стенлей